Играчът, който залага на почти всяка улица, лесно може да ни накара да чакаме прекалено дълго за силна ръка. Това изглежда безопасно, но често означава да му позволим да печели твърде много малки и средни потове без съпротива.
По-добрият подход е първо да разберем какво стои зад агресията. Някои съперници блъфират прекалено много. Други залагат твърде широко за стойност. Трети правят и двете. Външно стилът им изглежда сходен но правилният отговор е различен.
Как да разчетем агресията на съперника?
Един от най-полезните ориентири е съотношението между блъфовете и залозите за стойност.
Най-лесно можем да го оценим на ривъра, когато няма повече карти и всяка ръка вече има окончателна сила
Да приемем, че потът е 100, а съперникът залага 75.
Ако платим, влагаме 75, за да спечелим общо 250. Това означава, че плащането трябва да бъде успешно поне:
75 ÷ 250 = 30%
от случаите.
При балансиран залог от 75% от пота приблизително 70% от диапазона за залог трябва да е за стойност и 30% да бъде блъф.
Оттук идва и практическата логика:
- при повече от необходимите блъфове плащаме по-широко;
- при твърде малко блъфове се отказваме по-често;
- при прекалено широки залози за стойност не трябва автоматично да приемаме високата агресия за блъф.
Три типа прекалено агресивни играчи
Не всички активни съперници правят една и съща грешка.
| Тип играч | Залози флоп / търн / ривър | Основна слабост |
|---|---|---|
| Предпазлив блъфьор | 60% / 70% / 70% | много пропуснали проекти, малко тънки залози за стойност |
| Широк агресор | 70% / 80% / 70% | едновременно твърде много блъфове и твърде широки залози за стойност |
| Играч, който надценява стойността | 70% / 80% / 50% | много средно силни залози, но недостатъчно блъфове на ривъра |
Разликата е съществена. Високата честота на залозите сама по себе си не ни казва дали трябва да плащаме повече. Трябва да знаем какви ръце изграждат тази честота.
Първата корекция започва на флопа
И срещу трите типа има една полезна промяна – да стесним леко ръцете, с които проверяваме и плащаме на флопа.
Причината е проста. Слабите плащания трудно издържат на втори и трети залог.
Най-уязвими са:
- слаб трети чифт;
- малък чифт в ръката;
- ръце с малко възможности за подобрение;
- комбинации, които могат да понесат един залог, но рядко три.
Когато знаем, че съперникът ще продължава агресията често, има смисъл да достигаме до следващите улици с ръце, които реално могат да издържат натиска.
Разгледа ли ревюто ни на Winbet?!
Една ситуация, три различни решения
За да се види ясно разликата между типовете, използваме едно и също раздаване.
Играта е с шестима участници и ефективен стак от 100 големи задължителни залога.
Играчът на позицията на раздавача повишава до 2.5 големи задължителни залога. Големият задължителен залог плаща
Флоп:
K♦ J♣ 8♠
Пот: 5.5
След проверка съперникът залага 3.6, а ние плащаме.
Търн:
6♦
Пот: 12.7
Следва нова проверка, залог 8.4 и плащане.
Ривър:
3♥
Пот: 29.5
Проверяваме, а съперникът залага 19.5.
Оттук нататък бордът е един и същ. Разликата идва от това кой стои срещу нас.
Предпазливият блъфьор – оставяме го сам да увеличава пота
Този играч подбира сравнително внимателно ръцете, с които залага за стойност, но продължава твърде често с пропусналите си проекти
На ривъра това създава силен дисбаланс
В разглежданото раздаване около 64.3% от неговия диапазон за залог са блъфове.
Това е много над необходимото.
При такъв съперник ръцете, които побеждават само блъф, стават значително по-ценни. Анализът стига до почти пълна защита на ривъра – отказът е едва около 0.07% от диапазона, достигнал дотам.
По-важното е, че можем да направим корекция още на търна.
Ако знаем, че противникът ще превръща повечето пропуснали проекти в нов залог на ривъра, можем да плащаме втория залог по-широко – включително с много от по-слабите чифтове.
Тук печалбата идва от това, че не прекъсваме агресията му.
Широкият агресор – блъфира много, но има и повече стойност
Вторият тип също блъфира прекомерно, но не чака толкова силна ръка, за да заложи за стойност.
На същия борд той може да продължи дори с
Q-J
както и с допълнителни силни ръце като:
6-6, J-6 и 8-6.
Това променя решението на търна.
Срещу първия тип можем да продължим почти с всеки чифт. Срещу широкия агресор най-слабите чифтове вече губят значителна част от стойността си, защото той залага и ръце като:
J-9
Q-Q
Тук по-разумната граница е приблизително втори чифт или по-добра ръка.
На ривъра обаче той все още съдържа достатъчно блъфове, за да оправдае широки плащания.
Това е същественото разграничение: срещу него трябва да сме по-внимателни на търна, но все още готови да улавяме блъфове на ривъра.
Когато агресията прикрива прекалено много стойност
Третият тип е най-лесен за погрешна оценка.
Показатели от 70% на флопа, 80% на търна и 50% на ривъра изглеждат като профил на играч, който постоянно блъфира.
Но неговата агресия идва предимно от прекалено широките залози за стойност.
На ривъра той може да продължава дори с A-J, като в същото време избира много по-малко пропуснали ръце за блъф.
Затова тук трябва да направим обратна корекция
на ривъра плащаме по-тясно.
На търна обаче можем да защитаваме малко по-широко, защото вторият му залог съдържа значително повече средно силни ръце.
Получава се важна комбинация:
по-широка защита на търна и по-голяма дисциплина на ривъра.
Това е точната причина да не използваме общото правило „той е агресивен, значи плащам“.
Как да определим кой стои срещу нас
Най-полезната информация идва от ръцете, които съперникът показва след големи потове.
Ако редовно виждаме пропуснали проекти след третия залог, вероятно срещу нас стои прекомерен блъфьор.
Ако заедно с тези блъфове показва и много средни чифтове като залози за стойност, профилът му е по-широк.
Ако е изключително активен на флопа и търна, но на ривъра почти винаги показва готова ръка, неговата агресия е по-скоро прекомерно оценяване на средната сила, отколкото прекомерно блъфиране.
Това наблюдение е поценно от самия процент на залозите.
Практически план срещу постоянен натиск
Срещу агресивен съперник е полезно да следваме четири стъпки.
Първо: определяме дали високата честота идва от блъфове или от прекалено широки залози за стойност
Второ: избягваме прекалено слабите плащания на флопа, когато очакваме последователна агресия.
Трето: адаптираме защитата на търна според това колко средно силни готови ръце присъстват в диапазона му.
Четвърто: на ривъра сравняваме вероятните блъфове с цената на плащането, вместо да се водим от впечатлението, че „той винаги залага“.
Така всяко решение има конкретна причина и не се превръща в автоматична реакция срещу натиск.
Кога агресивният съперник се превръща в предимство
Прекалено агресивният играч става труден само когато не разбираме откъде идва неговата агресия.
Когато открием дисбаланса, натискът му започва да работи срещу него. Прекомерният блъфьор сам увеличава потовете, които можем да спечелим с по-слаби готови ръце Играчът, който залага прекалено широко за стойност, ни позволява да защитаваме търна по-ефективно, но трябва да бъде уважаван повече на ривъра.
Основният извод е да не играем срещу образа на агресивния съперник, а срещу конкретния му диапазон
Точно там се намира предимството – да разпознаем грешката зад натиска и да оставим съперника сам да плаща цената за нея.
