Добрата стратегия след флопа не започва само с въпроса колко силна е конкретната ни ръка. По-важно е да разберем кой има позиционно предимство, чий диапазон е по-силен и кой разполага с повече от най-силните възможни комбинации.
Тези три фактора определят колко агресивно можем да играем, какви размери на залога са подходящи и кога трябва да намалим натиска. Именно затова една и съща ръка може да се играе по различен начин на различни флопове
Позиционно предимство – защо последното действие има значение
Позиционно предимство има играчът, който действа последен на съответната улица.
Причината е проста – той получава допълнителна информация преди да вземе решение. Проверката, залогът и размерът на залога на съперника дават ориентир за силата и структурата на неговия диапазон.
Това позволява на играча в позиция по-точно да решава кога да:
- заложи за стойност;
- блъфира;
- плати със средно силна ръка;
- контролира размера на пота;
- вземе безплатна карта.
Позицията не означава автоматично по-силна ръка. Предимството идва от възможността да вземем решението си след като сме видели действието на противника.
Ако например държим средно силен чифт на търна, разликата е значителна. Когато действаме първи, трябва да изберем между проверка и залог без допълнителна информация. Когато сме последни, вече знаем дали противникът е показал агресия или слабост и можем да приспособим решението си.
Предимство на диапазона – кой има по-силни ръце като цяло
Предимство на диапазона има играчът, чийто общ набор от възможни ръце притежава по-голям дял от вероятността за спечелване на пота.
Тук не сравняваме само двете конкретни ръце. Сравняваме всички реалистични комбинации, с които двамата играчи могат да са достигнали до флопа.
Да приемем, че играчът на позицията на раздавача повишава преди флопа, а големият задължителен залог плаща. В тази ситуация диапазонът на първоначалния агресор има приблизително 54% вероятност за спечелване на пота още преди флопа
Причината е, че той съдържа повече високи чифтове и силни комбинации от високи карти, докато защитният диапазон на големия задължителен залог е по-широк.
Флопът обаче може да увеличи или намали това предимство.
Високите флопове обикновено помагат на агресора
Типични примери са:
A♣ K♦ Q♠ – над 56%
Q♥ J♣ 10♦ – над 56%
K♦ Q♠ 10♣ – над 56%
K♣ J♦ 4♥ – над 55%
Q♥ 10♣ 3♦ – над 55%
Подобни бордове взаимодействат добре с ръце като:
A-A, K-K, Q-Q, A-K, A-Q, K-Q
които присъстват с висока честота в диапазона на първоначалния агресор.
Когато общите карти подкрепят значително нашия диапазон, можем да залагаме по-често и да поставяме по-слабата част от диапазона на съперника под натиск
Ниските и свързани флопове намаляват това предимство
Различна е ситуацията при:
9♣ 7♠ 5♥
7♦ 5♠ 5♥
8♠ 7♦ 6♣
7♥ 6♣ 4♦
6♠ 4♠ 3♦
Тези флопове се свързват по-добре с широкия диапазон на големия задължителен залог, който съдържа повече комбинации като:
9-7, 8-7, 7-6, 6-5 и 5-4
Тук първоначалният агресор все още може да има предимство като цяло, но разликата е по-малка и автоматичният залог с голяма част от диапазона става по-малко привлекателен.
Как един флоп променя равновесието между диапазоните
Да разгледаме флоп:
J♠ 3♦ 2♦
Преди флопа диапазонът на големия задължителен залог има приблизително 45.33% от общата вероятност за победаа
След появата на тези три карти делът му се увеличава до около 46.49%.
Това не е достатъчно, за да му даде общо предимство, но показва, че флопът е сравнително благоприятен за защитилия играч.
Точно затова стратегията не трябва да се изгражда около крайното мислене „имам предимство“ или „нямам предимство“.
По-важният въпрос е:
Колко голямо е предимството и как конкретният флоп го е променил?
Колкото по-близки са двата диапазона по сила, толкова по-подбрана трябва да бъде агресията.
Предимство в най-силните комбинации – кой има повече много силни ръце
Предимството в найсилните комбинации е различно от общото предимство на диапазона.
То съществува, когато единият играч може да има повече комбинации с много висока вероятност за победа – обикновено два чифта, сет, стрейт или по-силна ръка.
Това предимство влияе особено силно върху размера на залога.
Да приемем отново, че играчът на позицията на раздавача повишава, а големият задължителен залог плаща.
Флопът е:
A♠ K♦ 5♠
Първоначалният агресор може да има всички комбинации на:
A-A
K-K
A-K
При големия задължителен залог тези ръце обикновено липсват или са много малко, защото с тях най-често би увеличил залога още преди флопа.
Така агресорът разполага с по-голям брой от най-силните възможни комбинации.
В подобна ситуация по-големият залог има ясна логика. Със силните си ръце искаме да изградим голям пот, а с блъфовете използваме същия размер, за да упражним максимален натиск върху средните комбинации на противника
Кога защитилият играч има повече от най-силните ръце
При ниските и свързани флопове картината може да се обърне.
На:
9♣ 7♠ 5♥
големият задължителен залог може да има повече комбинации като:
9-7
7-5
8-6
Тоест повече два чифта и готови стрейтове.
Подобна ситуация се получава и на:
8♠ 7♦ 6♣
7♥ 6♣ 4♦
6♠ 4♠ 3♦
Това е причината първоначалният агресор да не трябва да залага безразборно на такива бордове. Защитилият играч има повече силни ръце, с които може да плати или да отговори с повишаване.
Следователно ниските и свързани флопове често едновременно намаляват предимството на общия диапазон на агресора и увеличават дела на много силните комбинации в защитния диапазон
Разгледа ли ревюто ни на Palms Bet!?
Първоначалният агресор невинаги има по-силния диапазон
Важно е да не превръщаме общите принципи в автоматични правила.
Ако играч повиши преди флопа и бъде платен от съперник, който има позиция спрямо него, диапазонът на платилия може да бъде много силен.
Причината е, че подобно плащане се прави при риск някой от останалите играчи да увеличи залога отново. Затова този диапазон обикновено е сравнително тесен и съдържа качествени комбинации.
Първоначалният агресор може да има повече премиум ръце като:
J-J, Q-Q, K-K, A-A и A-K
но същевременно да носи и повече слаби комбинации, които не са попаднали добре във флопа.
Това е добър пример защо решенията трябва да следват реалните диапазони, а не просто факта кой е повишил първи.
Как да използваме трите предимства в една стратегия
Позицията, общата сила на диапазона и най-силните комбинации трябва да се разглеждат заедно.
Когато играем последни, имаме по-силен диапазон и притежаваме повече от най-силните ръце, условията са подходящи за висока честота на залозите и в определени ситуации за по-големи размери.
Ако обаче действаме първи на нисък и свързан флоп срещу диапазон, който съдържа много силни комбинации, агресията трябва да бъде по-внимателно подбрана
Затова преди важно решение след флопа има три основни въпроса:
Кой действа последен?
Кой има по-силния диапазон като цяло?
Кой може да има повече от най-силните комбинации?
Отговорите дават много по-надеждна основа за решение от разглеждането само на собствените две карти.
Практическа рамка за решенията след флопа
На високи бордове, които съответстват по-добре на диапазона на първоначалния агресор, можем да използваме повече залози.
На ниски и свързани структури честотата трябва да намалее, защото защитилият играч по-често разполага със силни готови комбинации и добри проекти.
Когато имаме повече от най-силните ръце, по-големият размер на залога позволява едновременно да изграждаме пот за стойност и да упражняваме по-силен натиск с блъфовете.
Позицията допълва всичко това, защото ни позволява да използваме информацията от действието на съперника преди да вземем собственото си решение.
Основният принцип е прост: не използвай една и съща стратегия на всеки флоп. Структурата на борда и двата диапазона трябва да определят начина на игра.
Какво трябва да определя решенията ни след флопа
Силната игра след флопа не се основава на едно заучено правило. Тя идва от разбирането на това как позицията, диапазоните и най-силните комбинации се променят с всяка нова карта.
Когато започнем да гледаме на раздаването през тези три фактора, решенията за залог, проверка и размер на пота стават значително по-логични.
Целта не е винаги да бъдем агресивни или предпазливи, а да разпознаваме кой има стратегическото предимство в конкретната ситуация и как най-добре да го използва
Ако искаш да видиш как тези принципи се прилагат на практика и кои грешки най-често нарушават стратегията на флопа, прочети и статията „Стратегия за игра на флопа в покера: 3 грешки, които намаляват печалбата ти“.
